6 май - Гергьовден

На този ден почитаме Св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Празник – предвещаващ пристигащото лято и свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

Празникът е известен още с имената Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън. В народния празничен календар, култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани.

Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на Св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на Св. Георги е наложен от иконографията - ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение Св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища. В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за Св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живот и изобилие. С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със социо-нормативен характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.

Именници: Георги, Гергана, Гоце, Генка, Гинка, Гинко, Ганка, Ганчо, Галя, Гюро, Гюрга.

List with onlain bookmakersGBETTING