Този празник минава под знака на младостта и на разцъфналата пролет. Това е празникът на труда и трудолюбивите българи.

По стар обичай рано сутрин тръгват момите, нагиздени с пъстри премени и венци на главите, за да благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщите, за домашните животни, на девойките - за хубост, на момците - за храброст и ловкост. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод.
Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота. Накрая на деня, момите пускали венците по реката – дар за славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.

Лазарска песен за дете

Лаленце се люлее /2/
на зелено ливаде.
Не е било лаленце /2/
най е било детенце.
Майка му го будеше /2/
Стани, стани детенце
да погледаш лазарки
Как хубаво играят /2/
жълти чехли потропва,
шити поли развяват.

Лазарска песен за мома

На нива отиват, коприва сеят.
От нива идат, коприва берат.
Кажи си моме*, кой ти е либе?
Мен ми е либе Иван* чифчия,
Иван* чифчия баш кираджия.
То ще ми купи алена рокля,
от синьо небе до черна земя.

*Влесто моме се пее името на момата в къщат. Вместо Иван се пее името на либето и.