Разлог в миналото е известен като Мехомия. По предание в далечното минало на това място тракийски пълководец е извоювал победа и в чест на тази победа, образуваното тук селища нарекъл „Мео Мия”, което на тракийски означава „моя победа”. През 1925 година градът е преименуван на Разлог.
Разлог – градът на четирите кули
До Балканската война (1912 година) в Разлог се извисяват четири турски кули. Кулите в Разлог са правени още в кърджалийско време от кафяв хоросан, дебели стени, със сводов тухлен покрив, годни за бой.
Хаджисулиманската кула е била висока, квадратна, с дебели стени. Намирала се е в сегашния градски парк. Останалите кули пръснати из града са носели имената – Беговата кула, Исмаилаговата кула и Закиряаговата кула.
На сутринта на 11 октомври 1912 година от българската артилерийска позиция на Сердъч, Хаджисулиманската кула е ударена от няколко снаряда. Два-три дни след влизането на българските войски в града, кулите са съборени.
Ако те бяха запазени, особено Хаджисулиманската кула, щяха да бъдат един от символите на града или най-малко биха служили за оригинален музей.
Село Баня също е имало свойте кули, те обаче били с керемиден покрив, пригодени за живеене.
Килийно училище
В Разлог малко хора знаят за историята на един богат търговец на име Марко Теодорович Везьов, който дал някога средствата за издадения във Виена през 1792 г. църковнославянски буквар „Первое учение“. В него е отбелязано, че буквара е на славянски език и е предназначен за сръбските деца във Виена, но корицата му сочи, че издаделят е „българин, родом из Разлог“. Пособието е имало важна задача в усилията за изграждането на модерна просветна система у нас. По този буквар тогава учели децата в българските училища. Същия трудолюбив българин щедро е дарявал средства и за строеж на църкви.
42 години по-късно през 1834 г. в Разлог отваря врата първата селищна православна църква – „Свети Георгий Победоносец“. Още на следващата година в двора на храма е построено първото българско обществено училище в гр. Разлог. Инициатор за неговото построяване е поп Михаил Йосифов Манзурски, който е и пръв учител в него.
Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, които съществуват в българските земи през епохата на Османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция. Такъв е и случая в Разлог. Наред с общественото училище в отделни къщи по махалите са съществували и частни килийни училища, които са просъществували паралелно с това чак до 1891 г., когато се открива училище „Кирил и Методий“ с нова голяма сграда, която събира всички ученици от града и околията.
Обучението в килийното училищее на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес имал за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинирало с изучаване на определен занаят. За учебници се използвали църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“, „Псалтир“ и други.
Сегашната сграда на килийното училище в Разлог е възстановена през 1981 г. по инициатива на СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“. Основен ремонт на постройката и подредената експозицията е направен през 2008 г.