Еньовден

На 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос.
В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл. Календарно е свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Народът ни вярва, че в този най-дълъг ден от годината, небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила.

Имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Споделяне