Изключително е богатството на съхранени традиции, мелодии и багри в Разложко. Съборът на народното творчество „Пирин Пее“ е неповторимо преживяване, както за участниците, така и за туристите.
„Пирин пее“ е празник, в който по традиция вземат участие хиляди изпълнители от Югозападна България и е един добър повод за родови срещи в красивата местност „Предел“, разделяща двете планини Пирин и Рила.
Още от създаването си съборът „Пирин Пее“ става визитна картичка на Благоевградската област и е един от най-големите форуми в България за интерпретация на традицията на сцена. В рамките на няколко дни поляните на местността Предел се превръщат в богата палитра от музика, танци и багри от богатата ни фолклорна съкровищница. Най–голямата изява на хората на Пиринския край е съборът ,,Пирин пее“. Дълголетната традиция продължава и днес. Тук намират поле за изява хора от различни поколения, различни социални, етнически и професионални групи.
Първият „Пирин пее“ е проведен на 1 и 2 септември през 1962 г.
Пирин пее..
Земята, прекрасната южна българска земя, върху която навеки са си дали среща Пирин, Рила и Родопи и още 7 техни посестрими има и друга хубост – хората, които я населяват от вековете. Народното изкуство битува и днес в селата, живо е и в градовете на Югозападна България. То е извор и живец на съвременните му духовни изяви, който му вдъхват самочувствие в забързаното ежедневие и имат определяща роля в съхранение на националната му идентичност.
Кой извива глас над смълчания Предел? Кой подема тази песен, та я издига чак до върховете на планината? Кой накара буки, мури и борове да снишат върхари, та песента волно да извие на широко и на далеко…
Мъже пеят, снажни и горди, с шапки, опрели небето на Пирин. Планините пеят. Кога ли ги чухме? Сега ли, преди две години, на предишния, на втория, на първия събор… или откакто я има нея – хубавата, меката, благата, нежната, омайната песен..
Пирин пее! Кой ли друг път планината е побирала в снежната си прегръдка толкова голямо и така пъстро множество? На първия, на втория, на следващите, на последния четиринадесетия събор?
Божичко, каква феерия от багри и песни, от свирни и раздумки. Душата ти се отпушва и като намазана с благовонен балсам притихва и се отдава на тази магия наречена изворно народно творчество.
Пирин пее! Сърцата ни пеят! Така е било и на първия, и на втория, така е и сега на последния. Само, който не е ценител на човешката хубост, само той няма да го разбере и усети. Да оставиш кърската работа, когато всичко се пука и чака човешка ръка да го докосне, да разровиш бабини ракли, да нагиздиш снага и да дойдеш тук на Предел. Тук дето двете посестрими Рила и Пирин разстилат зелени губери, за да могат стъпките ни да откънтят заедно с песните, с танците, със свирните. Сърце трябва, сърце…
Пирин пее! … ПЛАНИНО, ПЕРИН, ПЛАНИНО… Кой пръв поде тази песен, та я ориса да стане вечна?! Кой ни обрече на нея, та и досега, кога ни е тъжно и драго на душата все на нея да се опрем? Планината ли? Мурите ли? Полето ли? Или пък людето, дето населяват и планината и полето. Не питай и не искай отговор, само гледай, радвай се, гордей се, че те има, че си тук, че и твоя корен – як, жилав дълбоко е впит в тази земя на Пирина, от която блика сила и песен, ритъм и багри. И хубост – нашенска, българска хубост!
Пирин пее! Мурите пеят! Хората пеят! Душите пеят!
Страхотно изживяване.