Слънчев календар на 1300 години
GPS координати: N 41.887173, E 23.466892
Една от забележителностите на Разлог се намира в централния парк на града. 12 мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг, като Древен слънчев календар.
Такъв слънчев календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век. Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет. Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. Археологическата находката от Разлог е датирана към 8 век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.
В далечните епохи, когато човекът не е могъл да разчита на точни измервателни уреди, за да определи момента на най-дългата нощ и началото на нарастването на деня, т.е. началото на астрономическата година (22 декември), той се е осланял на наблюдението на допълнителни фактори – положението на Земята спрямо други планети – Луната или Юпитер.
Още в древността някои народи забелязали, че Юпитер (наименуван от древните българи – Янкул) извършва своята обиколка около Слънцето за почти точно 12 земни години, т.е. докато Юпитер прави една обиколка, Земята прави 12 обиколки около Слънцето ( с разлика само от 20 дни). Стремежът бил точно да се засече дължината на земната година чрез отчитането й върху един дълъг интервал от време, какъвто имала Юпитеровата година.
А как можем да следим движението на Юпитер/Янкул в космоса? Чрез набелязване на онези 12 съзвездия, през които планетата „пътува“ или образно казано, на които „гостува“ всяка година.
Тези съзвездия българите са оприличили на животни, за да ги различават по-добре.
Условните названия Годината на Коня, Годината на Заека означават единствено, че през съответната година Юпитер/ Янкул „пребивава“ в съзвездие Кон, съзвездие Заек и др.
Пълната научна характеристика на древния български календар е 12-годишен; циклов, слънчев, юпитеров, животински.
Математическият способ за определяне на текущата година по древнобългарския календар е следният – разделяме числото на годината на 12 и с остатъка отброяваме от Петел включително, по посока на движението на часовниковата стрелка и попадаме в съответното съзвездие – година. ( Година Петел се е случило да бъде първата година от новото летоброене). Например 2013г. е Година на Змията, защото 2013:12 = 167 с остатък 9. Отброяваме девет по цикловия кръг от Петел и попадаме в съзвездие/ година Змия.
Традиционен начин за представяме на календарните знания е изобразяването на животни върху сгради свързани с календарната година на построяване, възстановяване и др. (Източник: Петко Колев)