Еделвайсът е един от символите на Разлог. В света съществуват около 30 вида еделвайс, но само един от тях се среща в България. Името на еделвайса (на латински Leontopodium – „Лъвска лапа“) на немски означава „благородно бял“.
В България еделвайс има само в Пирин и Стара планина. Стъблото му достига дължина до 20 сантиметра и както то, така и цветовете са месести и покрити с власинки. Между тях се задържат въздушни „възглавнички“, които предпазват растението от силната слънчева светлина, към която то е особено чувствително. Цветовете на еделвайса имат звездовидна форма, покрити са с много гъсто разположени сребристи покривни власинки, които придават ослепително белия им цвят. Цветовете приличат на малка звездичка с около 10 листенца наредени в кръг.
Освен заради красивите си бели цветове, еделвайсът е високо оценяван от туристите, защото расте в най-високите и непристъпни части на планините, като по този начин се е превърнал в символ на свободния дух и величието на природата.
Ако желаете да видите еделвайс се въоръжете с доста търпение, защото местностите, където се намира са трудно проходими. Растението цъфти през месеците Юли и Август. Брането му е забранено и растението включено в Червената книга на България. Среща се в пукнатините на трудно достъпни варовити скали и каменисти поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс.
В Пирин се среща около Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица.
Легендата разказва:
Живяли някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите.
– Едел, Едел! Гледай, мила! Виждаш ли онзи цвят?
Като го видяла, Едел предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Закатерили скалата, с пот се облели техните чела и колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.