На гърба на пиринския кон – Седловината Кончето
Една планинарска история гласи, че „Кончето” се нарича така, защото преди да бъде сложено обезопасяващото метално въже през 1963г., туристите го възсядали и преминавали по него с пълзене, наподобяващо на места яздене на кон. Дали това е така? Екипирайте се подходящо, вземете си храна и вода и проверете сами. Изходен пунк за Кончето са хижите „Яворов”, „Бъндерица” и „Вихрен”. И трите хижи са добър изходен пункт за преминаване на седловината.
Седловина Кончето е разположена в Северен Пирин на 2810м надморска височина. Тя заема най-ниската част на карстовия ръб между връх Кутело и връх Бански Суходол.
Кончето е с дължина около 150м, като най-тясната част е около половин метър. Северозападните склонове се спускат почти отвесно към циркуса Бански Суходол, а югозападните водят към река Влахинска. За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров.
На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето. Разположен е на главното било югоизточно от връх Баюви дупки/2820м./. Представлява дървена постройка, прикрепена със стоманени въжета към скалите. Може да приюти около 15 души, за които ще има и одеяла. Заслона е предназначен за нощуване само в наложителни случай. В близост няма вода.
Съседни туристически обекти:
– х.Яворов – 4.30ч.
– заслон Казана – 2.30ч.
– х.Бъндерица – 4.00ч.
– вр.Кутело – 1.00ч.
– вр.Вихрен – 2.40ч.
– х.Вихрен /през вр.Вихрен/- 5.00ч.
Всички пътеките са маркирани.
Впечатления от Кончето:
„Няма човек, който да е видял света от това вълшебно място, да е усетил колко е крехък и безпомощен пред природата и да не се е върнал от там променен. Пътеката към „Кончето” става все по-тясна. Не се опитвайте да вървите редом с останалите в групата. Тук единственият вариант е „в колона по един”. Ако решите да снимате или просто да се огледате, по-добре спрете. Погледнете ли настрани от пътеката, ще ви се завие свят, защото пропастите са огромни. Ако случите на мъгливо и облачно време, ще ви се струва, че облаците спят на рамото ви. Не бива да се бавите, още не сте възседнали „Кончето”. Продължавайте. Стигнете ли металното въже, дръжте се здраво. Още малко и ще сте на гърба на коня. Когато най-сетне се изправите на ръба на „Кончето”, поемете дълбоко въздух. Как се чувствате? Малък? Голям? Победител? Докъдето ви стига погледа, все е небе, върхове, бели камъни и в далечината, в ниското – зелени треви. Често се случва от едната страна на „Кончето” да грее слънце, а другата да е потънала в мъгла. Сигурно, защото тук си дават среща всички ветрове и времена.
Когато се върнете обратно в цивилизацията, ще се чувствате по-различни. Може би няма да го усетите веднага, може би сега това ти звучи налудничаво. Все едно. Важното е, че сте успели да яхнете „Кончето” и то ви е отвело на най-хубавото място – там, където се чувствате в мир със себе си.” Иванка Могилска, Източник: www.peika.bg
Впечатления от Пирин:
Как се язди Кончето на Самодивската планина в един чуден свят, вписан в световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В ясен ден пред взора на всеки, който пътува по шосето Разлог-Банско, се извисява красивата верига на Пирин и той си пожелава поне за минутка да попадне „горе“. Планината изглежда строга и недостъпна. Наближиш ли я обаче, постепенно отваря обятията си с готовност да ни приеме. Когато погледнеш света от билото, вече не си същият. И Пирин не е същият. Станал е ласкав и красив, събрал всички цветове на нашата земя. Тогава се ражда любовта, от която спасение няма. Чувството, че си станал част от Пирин, е завинаги.
Из „1000 страници България“
